погрешил

Речник на българския език

1. погрешил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погрешил е производна форма на погреша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погрешил — мин. деят. св. прич. м. р.

погрешил е производна форма на погреша (мин. деят. св. прич. м. р.).