погрешало

Речник на българския език

1. погрешало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погрешало е производна форма на погреша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погрешало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погрешало е производна форма на погреша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).