погоряхте

Речник на българския език

1. погоряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

погоряхте е производна форма на погоря (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. погоряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

погоряхте е производна форма на погоря (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).