погорял съм

Речник на българския език

1. погорял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

погорял съм е производна форма на погоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. погорял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

погорял съм е производна форма на погоря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. погорял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

погорял съм е производна форма на погоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).