погорял си

Речник на българския език

1. погорял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погорял си е производна форма на погоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погорял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погорял си е производна форма на погоря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. погорял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погорял си е производна форма на погоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).