погоряло е

Речник на българския език

1. погоряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погоряло е е производна форма на погоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погоряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погоряло е е производна форма на погоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. погоряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погоряло е е производна форма на погоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).