погоряло

Речник на българския език

1. погоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погоряло е производна форма на погоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погоряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погоряло е производна форма на погоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. погоряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

погоряло е производна форма на погоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. погоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погоряло е производна форма на погоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).