погорели

Речник на българския език

1. погорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

погорели е производна форма на погоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. погорели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

погорели е производна форма на погоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. погорели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

погорели е производна форма на погоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. погорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

погорели е производна форма на погоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).