погодил си

Речник на българския език

1. погодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погодил си е производна форма на погодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погодил си е производна форма на погодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).