погнусило е

Речник на българския език

1. погнусило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погнусило е е производна форма на погнуся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погнусило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погнусило е е производна форма на погнуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).