погнусил

Речник на българския език

1. погнусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погнусил е производна форма на погнуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погнусил — мин. деят. св. прич. м. р.

погнусил е производна форма на погнуся (мин. деят. св. прич. м. р.).