погнеше

Речник на българския език

1. погнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

погнеше е производна форма на погна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. погнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

погнеше е производна форма на погна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).