погнели

Речник на българския език

1. погнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

погнели е производна форма на погна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. погнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

погнели е производна форма на погна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).