погнало е

Речник на българския език

1. погнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погнало е е производна форма на погна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погнало е е производна форма на погна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).