поглъщал

Речник на българския език

1. поглъщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поглъщал е производна форма на поглъщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поглъщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поглъщал е производна форма на поглъщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поглъщал — мин. деят. св. прич. м. р.

поглъщал е производна форма на поглъщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поглъщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поглъщал е производна форма на поглъщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).