поглезил е

Речник на българския език

1. поглезил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поглезил е е производна форма на поглезя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поглезил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поглезил е е производна форма на поглезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).