поглезила

Речник на българския език

1. поглезила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поглезила е производна форма на поглезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поглезила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поглезила е производна форма на поглезя (мин. деят. св. прич. ж. р.).