поглезел

Речник на българския език

1. поглезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поглезел е производна форма на поглезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поглезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поглезел е производна форма на поглезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).