погладувал

Речник на българския език

1. погладувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погладувал е производна форма на погладувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погладувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погладувал е производна форма на погладувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. погладувал — мин. деят. св. прич. м. р.

погладувал е производна форма на погладувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. погладувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

погладувал е производна форма на погладувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).