погинело

Речник на българския език

1. погинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погинело е производна форма на погина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погинело е производна форма на погина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).