погинела

Речник на българския език

1. погинела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погинела е производна форма на погина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погинела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

погинела е производна форма на погина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).