погинел

Речник на българския език

1. погинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погинел е производна форма на погина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

погинел е производна форма на погина (мин. деят. несв. прич. м. р.).