погвала

Речник на българския език

1. погвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погвала е производна форма на погвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погвала е производна форма на погвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. погвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

погвала е производна форма на погвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. погвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

погвала е производна форма на погвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).