погасил

Речник на българския език

1. погасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погасил е производна форма на погася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погасил — мин. деят. св. прич. м. р.

погасил е производна форма на погася (мин. деят. св. прич. м. р.).