погалил е

Речник на българския език

1. погалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погалил е е производна форма на погаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погалил е е производна форма на погаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).