погалило е

Речник на българския език

1. погалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погалило е е производна форма на погаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погалило е е производна форма на погаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).