погазил

Речник на българския език

1. погазил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погазил е производна форма на погазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погазил — мин. деят. св. прич. м. р.

погазил е производна форма на погазя (мин. деят. св. прич. м. р.).