погавряло

Речник на българския език

1. погавряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погавряло е производна форма на погаврям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погавряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погавряло е производна форма на погаврям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. погавряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

погавряло е производна форма на погаврям се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. погавряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погавряло е производна форма на погаврям се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).