погаврял

Речник на българския език

1. погаврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погаврял е производна форма на погаврям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погаврял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погаврял е производна форма на погаврям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. погаврял — мин. деят. св. прич. м. р.

погаврял е производна форма на погаврям се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. погаврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

погаврял е производна форма на погаврям се (мин. деят. несв. прич. м. р.).