погаврил съм

Речник на българския език

1. погаврил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

погаврил съм е производна форма на погавря се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. погаврил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

погаврил съм е производна форма на погавря се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).