погаврил си

Речник на българския език

1. погаврил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погаврил си е производна форма на погавря се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погаврил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погаврил си е производна форма на погавря се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).