погаврил е

Речник на българския език

1. погаврил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погаврил е е производна форма на погавря се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погаврил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погаврил е е производна форма на погавря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).