погаврило

Речник на българския език

1. погаврило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погаврило е производна форма на погавря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погаврило — мин. деят. св. прич. ср. р.

погаврило е производна форма на погавря се (мин. деят. св. прич. ср. р.).