погаврил

Речник на българския език

1. погаврил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погаврил е производна форма на погавря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погаврил — мин. деят. св. прич. м. р.

погаврил е производна форма на погавря се (мин. деят. св. прич. м. р.).