повърнало

Речник на българския език

1. повърнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повърнало е производна форма на повърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повърнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

повърнало е производна форма на повърна (мин. деят. св. прич. ср. р.).