повъргалял

Речник на българския език

1. повъргалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъргалял е производна форма на повъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повъргалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъргалял е производна форма на повъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повъргалял — мин. деят. св. прич. м. р.

повъргалял е производна форма на повъргалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повъргалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

повъргалял е производна форма на повъргалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).