повървяло

Речник на българския език

1. повървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повървяло е производна форма на повървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повървяло е производна форма на повървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

повървяло е производна форма на повървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повървяло е производна форма на повървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).