повървял

Речник на българския език

1. повървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повървял е производна форма на повървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повървял е производна форма на повървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повървял — мин. деят. св. прич. м. р.

повървял е производна форма на повървя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

повървял е производна форма на повървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).