повървели

Речник на българския език

1. повървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

повървели е производна форма на повървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повървели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повървели е производна форма на повървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. повървели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

повървели е производна форма на повървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. повървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

повървели е производна форма на повървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).