повъзпирал е

Речник на българския език

1. повъзпирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъзпирал е е производна форма на повъзпирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повъзпирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъзпирал е е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повъзпирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъзпирал е е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).