повъзпирало съм

Речник на българския език

1. повъзпирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало съм е производна форма на повъзпирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. повъзпирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало съм е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. повъзпирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало съм е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).