повъзпирало си

Речник на българския език

1. повъзпирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало си е производна форма на повъзпирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. повъзпирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало си е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. повъзпирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало си е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).