повъзпирало е

Речник на българския език

1. повъзпирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало е е производна форма на повъзпирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повъзпирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало е е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повъзпирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало е е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).