повъзпирало

Речник на българския език

1. повъзпирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повъзпирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъзпирало е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повъзпирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

повъзпирало е производна форма на повъзпирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повъзпирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повъзпирало е производна форма на повъзпирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).