повъзпирала

Речник на българския език

1. повъзпирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повъзпирала е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повъзпирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повъзпирала е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. повъзпирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

повъзпирала е производна форма на повъзпирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. повъзпирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

повъзпирала е производна форма на повъзпирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).