повъзпирал

Речник на българския език

1. повъзпирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъзпирал е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повъзпирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъзпирал е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повъзпирал — мин. деят. св. прич. м. р.

повъзпирал е производна форма на повъзпирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повъзпирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повъзпирал е производна форма на повъзпирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).