повъздържал

Речник на българския език

1. повъздържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъздържал е производна форма на повъздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повъздържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъздържал е производна форма на повъздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повъздържал — мин. деят. св. прич. м. р.

повъздържал е производна форма на повъздържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повъздържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повъздържал е производна форма на повъздържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).