повъзвърнело

Речник на българския език

1. повъзвърнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъзвърнело е производна форма на повъзвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повъзвърнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повъзвърнело е производна форма на повъзвърна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).