повъзвърнел

Речник на българския език

1. повъзвърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъзвърнел е производна форма на повъзвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повъзвърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

повъзвърнел е производна форма на повъзвърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).