повоювало

Речник на българския език

1. повоювало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повоювало е производна форма на повоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повоювало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повоювало е производна форма на повоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повоювало — мин. деят. св. прич. ср. р.

повоювало е производна форма на повоювам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повоювало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повоювало е производна форма на повоювам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).